Обшина Марица

Кметство Войсил

Яко ВидоловКмет

Пощенски код: 4203

Село Войсил се намира в Горнотракийската низина на 16 км. северозападно от град Пловдив на надморска височина 100-199 м. Площта на селото е 1801,1 ха. Има автобусна линия до град Пловдив.

Село Войсил е създадено около 1600-та година под името Карнофоля. Малко са известните факти и сведения от историята му. Турците, придошли от Голямо Конаре, унищожили някогашното Мързян – сега село Бенковски. Али Факоолу решава да запази с. Мързян като заселва първите родове Мичеви, Жулеви, Акови, по-късно Дамянови  в местността, където днес е разположено село Войсил. През 1730 г. в там се заселват първите македонски родове – Тамбурови, Филипови, Митарови.

През 1935 г. селото получава настоящото си име - Войсил.

Първото училище – начално училище „Климент Охридски” – е открито през 1934 г. и е положило края на обучението на  учениците от селото в къщи на богаташи.

Читалището в село Войсил – „Христо Ботев” – е открито през 1960 г.

Бележитите личности на селото са Стойно Чардаклийски – участник в опълчението и в Съединението на България, който за заслугите си получава 150 дка гори в землището на с. Красново, и Лазар Жулев, чиято личност е описана от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания” като част от инициативния комитет за борба против турското робство от 1858-1872 г. От признателни към подвизите на комитета хора, в центъра на селото е издигната плоча с надпис: „През този площад Апостола – Васил Левски – и неговите помощници са влизали в селото, като са поставяли задачи на най-будните селяни за борба против турското робство 1858-1872 г.” От надписа на другата страна на плочата черпим сведения за руска конница освободители, посрещнати топло и сърдечно от населението при спирането си за заслужена почивка на това място през януари 1878 г.

В землището на село Войсил има пет тракийски могили, намиращи се в местностите „Беговица”, „Молловица”, „Адърица”, „Горен плетевун”.

В центъра на населеното място се издига паметник, посветен на 24-те местни войници, загинали във войните 1912-1916 г. и паметник на Димитър Запрянов Делиджански – партизанин от войнишкия батальон Христо Ботев, загинал в сражение на 05.05.1944 г. край село Горно Клъмно.